Замлъкват звуците на умъртвените камбани,
погълнати в пространствата на звездния стопанин.
В камините на разлюляни древни замъци
угасват уморени тъжни пламъци.
Замрялото мълчание повдига клепки,
боса, тишината тича вън,
в душата безнадеждно трепка
пореден образ, странен сън.
Протяжен вой на глутницата вълци
разплака тишината, лунното небе,
изнемощели, изпохапани тела накълцани
застилат в изнемога пустото поле.
Изплъзват се като потоци лава
минутите на кървавия ужас,
осветени от божествената слава,
разпятия кръжат, лудуват в унес.
През зейнали врати изнизват се забраните,
загасят пламъка на споделеното приятелство,
но сенки черни на възкръснало предателство
разпалват звуците на занемелите камбани.
© Димитър Станчев Все права защищены
Поздравления!