Пробудени камбани
Замлъкват звуците на умъртвените камбани,
погълнати в пространствата на звездния стопанин.
В камините на разлюляни древни замъци
угасват уморени тъжни пламъци.
Замрялото мълчание повдига клепки,
боса, тишината тича вън,
в душата безнадеждно трепка
пореден образ, странен сън.
Протяжен вой на глутницата вълци
разплака тишината, лунното небе,
изнемощели, изпохапани тела накълцани
застилат в изнемога пустото поле.
Изплъзват се като потоци лава
минутите на кървавия ужас,
осветени от божествената слава,
разпятия кръжат, лудуват в унес.
През зейнали врати изнизват се забраните,
загасят пламъка на споделеното приятелство,
но сенки черни на възкръснало предателство
разпалват звуците на занемелите камбани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
