12.01.2008 г., 10:07 ч.

Пробудени камбани 

  Поезия
685 0 10

Замлъкват звуците на умъртвените камбани,

погълнати в пространствата на звездния стопанин.

В камините на разлюляни древни замъци

угасват уморени тъжни пламъци.

 

Замрялото мълчание повдига клепки,

боса, тишината тича вън,

в душата безнадеждно трепка

пореден образ, странен сън.

 

Протяжен вой на глутницата вълци

разплака тишината, лунното небе,

изнемощели, изпохапани тела накълцани

застилат в изнемога пустото поле.

 

Изплъзват се като потоци лава

минутите на кървавия ужас,

осветени от божествената слава,

разпятия кръжат, лудуват в унес.

 

През зейнали врати изнизват се забраните,

загасят пламъка на споделеното приятелство,

но сенки черни на възкръснало предателство

разпалват звуците на занемелите камбани.

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Звъниш, Митко!
    Поздравления!
  • Хубаво ми е да те чета, Димитър!!!
  • Предателствата са винаги звън, кънтящ звън, сякаш хиляди камбани ти напомнят за него и дълго време кънтят в главата ти и напомнят.
    Силен стих!
  • Звънът на камбани
    пречиства пространството.
    Пречиства душите
    и думите странстващи.
    Изключителен стих!!!
    Поздравления!!!
  • Чудесно е Митко!!Много силно!!!И на мен не ми достигат думите за коментар!!! Това ми е едно от любимите!!!Финала е разтърсващ!!!!Аплодисменти!!!
  • Поразително! Само това, друго не мога да кажа!
  • Дълбоки чувства, страхотен финал, браво, Митко!!!
  • Много силен стих!Поздрав и от мен
  • силен ,истински стих.....
    без коментар!!!
    поздравявам те!!!
  • и гневът заговори...
    Чиста, истинска поезия...за Пробуждането...
    забиха камбани в душата ми...много силен стих.
    с обич, Димитър.
Предложения
: ??:??