Jan 12, 2008, 10:07 AM

Пробудени камбани

  Poetry
881 0 10

Замлъкват звуците на умъртвените камбани,

погълнати в пространствата на звездния стопанин.

В камините на разлюляни древни замъци

угасват уморени тъжни пламъци.

 

Замрялото мълчание повдига клепки,

боса, тишината тича вън,

в душата безнадеждно трепка

пореден образ, странен сън.

 

Протяжен вой на глутницата вълци

разплака тишината, лунното небе,

изнемощели, изпохапани тела накълцани

застилат в изнемога пустото поле.

 

Изплъзват се като потоци лава

минутите на кървавия ужас,

осветени от божествената слава,

разпятия кръжат, лудуват в унес.

 

През зейнали врати изнизват се забраните,

загасят пламъка на споделеното приятелство,

но сенки черни на възкръснало предателство

разпалват звуците на занемелите камбани.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Звъниш, Митко!
    Поздравления!
  • Хубаво ми е да те чета, Димитър!!!
  • Предателствата са винаги звън, кънтящ звън, сякаш хиляди камбани ти напомнят за него и дълго време кънтят в главата ти и напомнят.
    Силен стих!
  • Звънът на камбани
    пречиства пространството.
    Пречиства душите
    и думите странстващи.
    Изключителен стих!!!
    Поздравления!!!
  • Чудесно е Митко!!Много силно!!!И на мен не ми достигат думите за коментар!!! Това ми е едно от любимите!!!Финала е разтърсващ!!!!Аплодисменти!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...