11 jun 2017, 20:45

Пробуждане

  Poesía
527 3 3

на попрището жизнено в средата

потънали в безвремието сиво

отдавна слепи бяхме за дъгата

мечтите си погребали грижливо

 

но ето ти копнежа ми разбуди

и багрите заляха пак света

дъха ти слънцето пробуди

и щастието приласка нощта

 

душите ни докоснаха зората

и тя дойде с бляскава дъга

а аз се реех нейде над водата

загубила в усмивката ти своята тъга

 

и спомних си онези всички думи

а мислех че отдавна са изтлели

любов и страст мечти и рими

с теб те днес пак са оживели

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Elder Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...