Пробуждане
на попрището жизнено в средата
потънали в безвремието сиво
отдавна слепи бяхме за дъгата
мечтите си погребали грижливо
но ето ти копнежа ми разбуди
и багрите заляха пак света
дъха ти слънцето пробуди
и щастието приласка нощта
душите ни докоснаха зората
и тя дойде с бляскава дъга
а аз се реех нейде над водата
загубила в усмивката ти своята тъга
и спомних си онези всички думи
а мислех че отдавна са изтлели
любов и страст мечти и рими
с теб те днес пак са оживели
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Elder Всички права запазени
