7 nov 2007, 0:16

Пробуждане

  Poesía
816 0 8




Тревожно зашушукаха листата,
събудени от дивна, пищна свет...
В екстаз нахлу и залудува вятърът,
от шеметно ликуване обзет.

В прегръдка пламенна обви земята
и в огнен танц я завъртя...
И сякаш цялата зора събра той
в кристална капчица сълза.

Ах, този вятър! С колко много устрем
разчиства светлината от нощта!
И слети във едно душа и устни,
благодарят за тази красота...

Ах, този вятър! Нека да ни буди
и да ни вдъхва свойта поривистост,
когато се загубим в пътя труден,
когато безразсъдно сън поискаме!





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...