7 нояб. 2007 г., 00:16

Пробуждане 

  Поэзия
665 0 8




Тревожно зашушукаха листата,
събудени от дивна, пищна свет...
В екстаз нахлу и залудува вятърът,
от шеметно ликуване обзет.

В прегръдка пламенна обви земята
и в огнен танц я завъртя...
И сякаш цялата зора събра той
в кристална капчица сълза.

Ах, този вятър! С колко много устрем
разчиства светлината от нощта!
И слети във едно душа и устни,
благодарят за тази красота...

Ах, този вятър! Нека да ни буди
и да ни вдъхва свойта поривистост,
когато се загубим в пътя труден,
когато безразсъдно сън поискаме!





© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??