Nov 7, 2007, 12:16 AM

Пробуждане

  Poetry
813 0 8




Тревожно зашушукаха листата,
събудени от дивна, пищна свет...
В екстаз нахлу и залудува вятърът,
от шеметно ликуване обзет.

В прегръдка пламенна обви земята
и в огнен танц я завъртя...
И сякаш цялата зора събра той
в кристална капчица сълза.

Ах, този вятър! С колко много устрем
разчиства светлината от нощта!
И слети във едно душа и устни,
благодарят за тази красота...

Ах, този вятър! Нека да ни буди
и да ни вдъхва свойта поривистост,
когато се загубим в пътя труден,
когато безразсъдно сън поискаме!





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...