Изподрани улици, сухи стърнища…
Докога ще се лутам,
загубена в нищото?
Трънливи бурени и цвете едно…
Искам да го намеря,
ти знаеш защо!
Стотици нощи, кристална зора…
Посрещам я с радост,
с надежда една.
Слънчев лъч и птица в полет…
Очакваното пробуждане,
в душата – пролет!
© Мария Todos los derechos reservados