gizi1963 (Гизи Пиринска)
18 8
4 sept 2010, 8:25

Пробуждане 

  Poesía » Filosófica
823 0 3

Капчуците плачат от щастие,

че дълго са чакали лъч светлина

и вятърът, криещ се в храстите,

 да гали със нежност заспали поля.

 

Но всяка сълза не отива напразно

във голата още земя.

Преди да потъне във нейната пазва,

тя носи със себе си лъч светлина.

© Гизи Пиринска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??