gizi1963 (Гизи Пиринска)
18 8
Sep 4, 2010, 8:25 AM

Пробуждане 

  Poetry » Phylosophy
933 0 3
Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно
във голата още земя.
Преди да потъне във нейната пазва,
тя носи със себе си лъч светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гизи Пиринска All rights reserved.

Random works
: ??:??