Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно
във голата още земя.
Преди да потъне във нейната пазва,
тя носи със себе си лъч светлина.
© Гизи Пиринска Всички права запазени