8 feb 2011, 16:33

Пробуждане

  Poesía
1.1K 0 2

Пролетта в очите ти съзрях,

как ражда се и как расте.

Събудено от слънчев лъч зрънце

със песента на птичи гласове.

Чувствата, под лед сковани,

докоснати от мека топлина.

Тихият поток ще стане

буйна, огнена река.

Ще те събудя като ехо,

от най-високи върхове.

Със орлите в полета далеко

гласът до теб ще отнесе.

Сърцето в лято ще превърне,

с узрели житни класове.

Ще дойде в съня ми леко,

плода узрял да прибере.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Цековска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....