8 feb 2011, 16:33

Пробуждане

  Poesía
1.1K 0 2

Пролетта в очите ти съзрях,

как ражда се и как расте.

Събудено от слънчев лъч зрънце

със песента на птичи гласове.

Чувствата, под лед сковани,

докоснати от мека топлина.

Тихият поток ще стане

буйна, огнена река.

Ще те събудя като ехо,

от най-високи върхове.

Със орлите в полета далеко

гласът до теб ще отнесе.

Сърцето в лято ще превърне,

с узрели житни класове.

Ще дойде в съня ми леко,

плода узрял да прибере.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Цековска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...