8 feb 2011, 16:33

Пробуждане

  Poesía
1.1K 0 2

Пролетта в очите ти съзрях,

как ражда се и как расте.

Събудено от слънчев лъч зрънце

със песента на птичи гласове.

Чувствата, под лед сковани,

докоснати от мека топлина.

Тихият поток ще стане

буйна, огнена река.

Ще те събудя като ехо,

от най-високи върхове.

Със орлите в полета далеко

гласът до теб ще отнесе.

Сърцето в лято ще превърне,

с узрели житни класове.

Ще дойде в съня ми леко,

плода узрял да прибере.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Цековска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...