8 февр. 2011 г., 16:33

Пробуждане

1.1K 0 2

Пролетта в очите ти съзрях,

как ражда се и как расте.

Събудено от слънчев лъч зрънце

със песента на птичи гласове.

Чувствата, под лед сковани,

докоснати от мека топлина.

Тихият поток ще стане

буйна, огнена река.

Ще те събудя като ехо,

от най-високи върхове.

Със орлите в полета далеко

гласът до теб ще отнесе.

Сърцето в лято ще превърне,

с узрели житни класове.

Ще дойде в съня ми леко,

плода узрял да прибере.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Цековска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...