Пролетта в очите ти съзрях,
как ражда се и как расте.
Събудено от слънчев лъч зрънце
със песента на птичи гласове.
Чувствата, под лед сковани,
докоснати от мека топлина.
Тихият поток ще стане
буйна, огнена река.
Ще те събудя като ехо,
от най-високи върхове.
Със орлите в полета далеко
гласът до теб ще отнесе.
Сърцето в лято ще превърне,
с узрели житни класове.
Ще дойде в съня ми леко,
плода узрял да прибере.
© Даниела Цековска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
