Пролетта в очите ти съзрях,
как ражда се и как расте.
Събудено от слънчев лъч зрънце
със песента на птичи гласове.
Чувствата, под лед сковани,
докоснати от мека топлина.
Тихият поток ще стане
буйна, огнена река.
Ще те събудя като ехо,
от най-високи върхове.
Със орлите в полета далеко
гласът до теб ще отнесе.
Сърцето в лято ще превърне,
с узрели житни класове.
Ще дойде в съня ми леко,
плода узрял да прибере.
© Даниела Цековска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
