8.02.2011 г., 16:33

Пробуждане

1.1K 0 2

Пролетта в очите ти съзрях,

как ражда се и как расте.

Събудено от слънчев лъч зрънце

със песента на птичи гласове.

Чувствата, под лед сковани,

докоснати от мека топлина.

Тихият поток ще стане

буйна, огнена река.

Ще те събудя като ехо,

от най-високи върхове.

Със орлите в полета далеко

гласът до теб ще отнесе.

Сърцето в лято ще превърне,

с узрели житни класове.

Ще дойде в съня ми леко,

плода узрял да прибере.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Цековска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...