26 sept 2006, 23:57

ПробужданетО

  Poesía
1.2K 0 3


Земя нагърчена с вековни грехове
Изпълнена от черно... а бе бяло
Сънуваме кошмари, живеем в страхове
И няма край... и сякаш времето е спряло

Народ откърмен с безропотно ридание
Окован с вериги, умиращ във забвение
Земя на сенки, пустош и предания
Как няма край робското търпение ?!

Хомотът... хомотът сякаш е вечен
Тук няма ден - властва вечната нощ
Но Тътен Велик се чува далечен
Ръцете робски се изпълват с мощ

И ето изграява Слънце - ето идва час
Ще възстанем, ще излезнем навън
БЪЛГАРИЯ ще се роди във всеки от нас
Ще се събудим от мъртвешкия сън

Велик и Красив е Гневът Справедлив
Той събаря стени и срутва дворци
И както Св. Георги прободе змея див
Ще паднат предатели и друговерци

И нека всички - всички от старо до младо
Да помнят че ний сме на Аспарух и на Левски Народа
Да помнят че Ний сме Човеци - не стадо
Смърт или Свобода
Смърт или Свобода !!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...