26 sept 2006, 23:57

ПробужданетО

  Poesía
1.2K 0 3


Земя нагърчена с вековни грехове
Изпълнена от черно... а бе бяло
Сънуваме кошмари, живеем в страхове
И няма край... и сякаш времето е спряло

Народ откърмен с безропотно ридание
Окован с вериги, умиращ във забвение
Земя на сенки, пустош и предания
Как няма край робското търпение ?!

Хомотът... хомотът сякаш е вечен
Тук няма ден - властва вечната нощ
Но Тътен Велик се чува далечен
Ръцете робски се изпълват с мощ

И ето изграява Слънце - ето идва час
Ще възстанем, ще излезнем навън
БЪЛГАРИЯ ще се роди във всеки от нас
Ще се събудим от мъртвешкия сън

Велик и Красив е Гневът Справедлив
Той събаря стени и срутва дворци
И както Св. Георги прободе змея див
Ще паднат предатели и друговерци

И нека всички - всички от старо до младо
Да помнят че ний сме на Аспарух и на Левски Народа
Да помнят че Ний сме Човеци - не стадо
Смърт или Свобода
Смърт или Свобода !!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...