26 сент. 2006 г., 23:57

ПробужданетО

1.2K 0 3


Земя нагърчена с вековни грехове
Изпълнена от черно... а бе бяло
Сънуваме кошмари, живеем в страхове
И няма край... и сякаш времето е спряло

Народ откърмен с безропотно ридание
Окован с вериги, умиращ във забвение
Земя на сенки, пустош и предания
Как няма край робското търпение ?!

Хомотът... хомотът сякаш е вечен
Тук няма ден - властва вечната нощ
Но Тътен Велик се чува далечен
Ръцете робски се изпълват с мощ

И ето изграява Слънце - ето идва час
Ще възстанем, ще излезнем навън
БЪЛГАРИЯ ще се роди във всеки от нас
Ще се събудим от мъртвешкия сън

Велик и Красив е Гневът Справедлив
Той събаря стени и срутва дворци
И както Св. Георги прободе змея див
Ще паднат предатели и друговерци

И нека всички - всички от старо до младо
Да помнят че ний сме на Аспарух и на Левски Народа
Да помнят че Ний сме Човеци - не стадо
Смърт или Свобода
Смърт или Свобода !!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....