Земя нагърчена с вековни грехове
Изпълнена от черно... а бе бяло
Сънуваме кошмари, живеем в страхове
И няма край... и сякаш времето е спряло
Народ откърмен с безропотно ридание
Окован с вериги, умиращ във забвение
Земя на сенки, пустош и предания
Как няма край робското търпение ?!
Хомотът... хомотът сякаш е вечен
Тук няма ден - властва вечната нощ
Но Тътен Велик се чува далечен
Ръцете робски се изпълват с мощ ...