Sep 26, 2006, 11:57 PM

ПробужданетО

  Poetry
1.2K 0 3


Земя нагърчена с вековни грехове
Изпълнена от черно... а бе бяло
Сънуваме кошмари, живеем в страхове
И няма край... и сякаш времето е спряло

Народ откърмен с безропотно ридание
Окован с вериги, умиращ във забвение
Земя на сенки, пустош и предания
Как няма край робското търпение ?!

Хомотът... хомотът сякаш е вечен
Тук няма ден - властва вечната нощ
Но Тътен Велик се чува далечен
Ръцете робски се изпълват с мощ

И ето изграява Слънце - ето идва час
Ще възстанем, ще излезнем навън
БЪЛГАРИЯ ще се роди във всеки от нас
Ще се събудим от мъртвешкия сън

Велик и Красив е Гневът Справедлив
Той събаря стени и срутва дворци
И както Св. Георги прободе змея див
Ще паднат предатели и друговерци

И нека всички - всички от старо до младо
Да помнят че ний сме на Аспарух и на Левски Народа
Да помнят че Ний сме Човеци - не стадо
Смърт или Свобода
Смърт или Свобода !!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...