10 nov 2009, 19:29

Процес

554 0 0

 

Не, никога не бих оневинила...

тебе, Любов - такава малка капка,

която и днес душата ми е напоила

и пази мислите ми като шапка -

невидими за злостните очи.

 

Едва ли някога нарекла бих я силна,

едва ли щастието цялото е тя.

Но зная, в мъдрост извисила

снагата си, блести върху дланта

сълзица, трепкаща в мъглата.

 

Дали пък нежност не е скрила

в притворното си същество.

И двама с тебе в страст обвила -

живеем в'вечно тържество

на химни святи за Любов.

 

Това е песен само, благослов...

При хиляди "Довиждане" изречени.

Едно е С Богом, но е зов,

с втъканата надежда за очакване

на химни святи за Любов!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...