10 нояб. 2009 г., 19:29

Процес

555 0 0

 

Не, никога не бих оневинила...

тебе, Любов - такава малка капка,

която и днес душата ми е напоила

и пази мислите ми като шапка -

невидими за злостните очи.

 

Едва ли някога нарекла бих я силна,

едва ли щастието цялото е тя.

Но зная, в мъдрост извисила

снагата си, блести върху дланта

сълзица, трепкаща в мъглата.

 

Дали пък нежност не е скрила

в притворното си същество.

И двама с тебе в страст обвила -

живеем в'вечно тържество

на химни святи за Любов.

 

Това е песен само, благослов...

При хиляди "Довиждане" изречени.

Едно е С Богом, но е зов,

с втъканата надежда за очакване

на химни святи за Любов!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...