Не, никога не бих оневинила...

тебе, Любов - такава малка капка,

която и днес душата ми е напоила

и пази мислите ми като шапка -

невидими за злостните очи.

Едва ли някога нарекла бих я силна,

едва ли щастието цялото е тя.

Но зная, в мъдрост извисила

снагата си, блести върху дланта

сълзица, трепкаща в мъглата.

Дали пък нежност не е скрила

в притворното си същество.

И двама с тебе в страст обвила -

живеем в'вечно тържество

на химни святи за Любов.

Това е песен само, благослов...

При хиляди "Довиждане" изречени.

Едно е С Богом, но е зов,

с втъканата надежда за очакване

на химни святи за Любов!