10 abr 2013, 8:09

Прочети небето 

  Poesía » Otra
842 1 13

Това, което не простих
ти го написах на небето.
Светът наоколо е тих,
невидим, разтопен и светъл.

Гася с очите си деня,
за да не може да обичаш,
макар че тази тишина
ще ни направи безразлични.

Но, нищо – нека е така,
избрал съм си да не говоря
и, може би, като мълча
ще пресуша страха от корен.

А в онзи невъзможен ден,
цял осветен от устни слети,
когато пак се влюбиш в мен,
се спри и прочети небето...

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??