Прочети небето
Това, което не простих
ти го написах на небето.
Светът наоколо е тих,
невидим, разтопен и светъл.
Гася с очите си деня,
за да не може да обичаш,
макар че тази тишина
ще ни направи безразлични.
Но, нищо – нека е така,
избрал съм си да не говоря
и, може би, като мълча
ще пресуша страха от корен.
А в онзи невъзможен ден,
цял осветен от устни слети,
когато пак се влюбиш в мен,
се спри и прочети небето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
