14 jul 2022, 10:07

Продължавам

  Poesía
426 0 0

Ти … звънтяща надежда…

Мой  единствен  копнеж.

Въображаемо  утре,

преизпълнено  днес.

 

Как  променяш  ме в миг

и  създаваш  ме  твоя.

И отглеждаш ме цвете

с див стремеж  към простора.

 

Като  птица  се  рея,

като дъх ме отнасяш,

като слънце ме топлиш,

като вълна ме потапяш.

 

Чакам, търся, бленувам

мое  вчера,  омагьосващо  утре.

Потъвам  или пропадам

до теб съм… в нашата сутрин.

 

И намерих се земна…

И намерих се твоя…

с осъществена подкрепа

в прегръдката ти мечта

Влюбена съм и продължавам…

Слънчев лъч пълзи по ръба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...