Продължавам
427
0
0
Ти … звънтяща надежда…
Мой единствен копнеж.
Въображаемо утре,
преизпълнено днес.
Как променяш ме в миг
и създаваш ме твоя.
И отглеждаш ме цвете
с див стремеж към простора.
Като птица се рея,
като дъх ме отнасяш,
като слънце ме топлиш,
като вълна ме потапяш.
Чакам, търся, бленувам
мое вчера, омагьосващо утре.
Потъвам или пропадам
до теб съм… в нашата сутрин.
И намерих се земна…
И намерих се твоя…
с осъществена подкрепа
в прегръдката ти мечта
Влюбена съм и продължавам…
Слънчев лъч пълзи по ръба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
