Дали си тук, или те няма,
на всеки всъщност му е все тая...
Дали щастлив ще бъдеш ти, 
или от болка ще гори сърцето ти  -
на никой не му пука - разбери!
Излез навън и погледни,
само времето е като във душата ти.
Разни хора си минават, разминават,
дишат, преживяват своите беди,
а ти усещаш самота - нали?
Спри се малко  - погледни напред,
вдигни глава - вали, а душата ти кърви...
Продължи напред и поплачи,
ще се сливат капките в сълзи
и дъждът ще ги отнася там,
където всички са сами!
Хората минават, не поглеждат те дори,
а ти си сам - долу на земята,
в кървавата локва от душата.
Вземи си въздух и стани -
щe бъдеш сам и ще боли,
но не се предавай ти,
а вдигни глава и продължи.
Сам ли си или не си -
важното е, че сърцето ти тупти!