Jun 5, 2012, 6:55 PM

Продължавам

  Poetry
771 0 1

Дали си тук, или те няма,
на всеки всъщност му е все тая...
Дали щастлив ще бъдеш ти, 
или от болка ще гори сърцето ти  -
на никой не му пука - разбери!
Излез навън и погледни,
само времето е като във душата ти.
Разни хора си минават, разминават,
дишат, преживяват своите беди,
а ти усещаш самота - нали?
Спри се малко  - погледни напред,
вдигни глава - вали, а душата ти кърви...
Продължи напред и поплачи,
ще се сливат капките в сълзи
и дъждът ще ги отнася там,
където всички са сами!
Хората минават, не поглеждат те дори,
а ти си сам - долу на земята,
в кървавата локва от душата.
Вземи си въздух и стани -
щe бъдеш сам и ще боли,
но не се предавай ти,
а вдигни глава и продължи.
Сам ли си или не си -
важното е, че сърцето ти тупти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имате много добри идеи, но засега няма поезия. Може би трябва да почетете малко повече класиците!
    Успех!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...