9 feb 2017, 13:22

"Продължение" на първата ми книга

  Poesía » Civil
753 0 0

90/ Понякога аз имах гости,

да видят как  съм и къде,

да размениме думи прости,

че всички още сме добре.

Раиф  със Мариам, жена му,

дойдоха да ме видят само.

Това за мен бе жест голям,

до тук да дойдат от Иран!

Сред често идващите бе и Данчо,

със него пиехме кафе,

за лошо или за добре,

си спомняхме за Кара Станчо!

И тъй бавно, ден след ден,

вървеше времето за мен...

 

 

91/ Минавах аз край една зала,

години гдето  път вървях,

там част от мене беше спряла,

докато щангите редях!

Където мина младостта ми

и се оформяше света ми,

създавах и раздавах плод,

живеех истински живот...

Без хора днеска, запустяла,

с ръждясал и заключен вход,

без някогашния народ,

за нея времето бе спряло!

Аз знам, нещата се менят,

засипва се изминат път!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hekredel Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...