90/ Понякога аз имах гости,

да видят как  съм и къде,

да размениме думи прости,

че всички още сме добре.

Раиф  със Мариам, жена му,

дойдоха да ме видят само.

Това за мен бе жест голям,

до тук да дойдат от Иран!

Сред често идващите бе и Данчо,

със него пиехме кафе,

за лошо или за добре,

си спомняхме за Кара Станчо!

И тъй бавно, ден след ден,

вървеше времето за мен...

91/ Минавах аз край една зала,

години гдето  път вървях,

там част от мене беше спряла,

докато щангите редях!

Където мина младостта ми

и се оформяше света ми,

създавах и раздавах плод,

живеех истински живот...

Без хора днеска, запустяла,

с ръждясал и заключен вход,

без някогашния народ,

за нея времето бе спряло!

Аз знам, нещата се менят,

засипва се изминат път!