9 февр. 2017 г., 13:22

"Продължение" на първата ми книга

746 0 0

90/ Понякога аз имах гости,

да видят как  съм и къде,

да размениме думи прости,

че всички още сме добре.

Раиф  със Мариам, жена му,

дойдоха да ме видят само.

Това за мен бе жест голям,

до тук да дойдат от Иран!

Сред често идващите бе и Данчо,

със него пиехме кафе,

за лошо или за добре,

си спомняхме за Кара Станчо!

И тъй бавно, ден след ден,

вървеше времето за мен...

 

 

91/ Минавах аз край една зала,

години гдето  път вървях,

там част от мене беше спряла,

докато щангите редях!

Където мина младостта ми

и се оформяше света ми,

създавах и раздавах плод,

живеех истински живот...

Без хора днеска, запустяла,

с ръждясал и заключен вход,

без някогашния народ,

за нея времето бе спряло!

Аз знам, нещата се менят,

засипва се изминат път!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hekredel Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...