28 ene 2017, 16:43

Продължение на първата ми книга

1.1K 0 0

72/И тъй, живота продължава...

Заплувах в собствени води...

Но тука в нашата държава,

живота се за суети...

Доволен бях, че съм си в къщи.

Порядките пак бяха същи

и аз се радвах на това,

да чувам родните слова...

И  пак сред близки и сред внуци,

успях в света да продължа.

Напук  но всяка суета,

обух си старите папуци.

Потърсих да се изявя.

И мисля, че ми провървя.

 

 

73/ Бях сложен скоро на „Диана”,

да бдя в покрития басейн,

да бодърствам в  не една смяна,

та лошото да не посмей!

И там със много стари” кримки”,

за спомен си направих снимки.

И служих там една година...

О, бързо времето ми мина.

Но работата не обикнах!

Там влагата не бе за мен

и в кабинета отреден,

със тая работа не свикнах!

Понеже там се разболях

аз договорките си спрях!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...