28 ene 2017, 16:43

Продължение на първата ми книга

1.1K 0 0

72/И тъй, живота продължава...

Заплувах в собствени води...

Но тука в нашата държава,

живота се за суети...

Доволен бях, че съм си в къщи.

Порядките пак бяха същи

и аз се радвах на това,

да чувам родните слова...

И  пак сред близки и сред внуци,

успях в света да продължа.

Напук  но всяка суета,

обух си старите папуци.

Потърсих да се изявя.

И мисля, че ми провървя.

 

 

73/ Бях сложен скоро на „Диана”,

да бдя в покрития басейн,

да бодърствам в  не една смяна,

та лошото да не посмей!

И там със много стари” кримки”,

за спомен си направих снимки.

И служих там една година...

О, бързо времето ми мина.

Но работата не обикнах!

Там влагата не бе за мен

и в кабинета отреден,

със тая работа не свикнах!

Понеже там се разболях

аз договорките си спрях!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...