28 янв. 2017 г., 16:43

Продължение на първата ми книга

1.1K 0 0

72/И тъй, живота продължава...

Заплувах в собствени води...

Но тука в нашата държава,

живота се за суети...

Доволен бях, че съм си в къщи.

Порядките пак бяха същи

и аз се радвах на това,

да чувам родните слова...

И  пак сред близки и сред внуци,

успях в света да продължа.

Напук  но всяка суета,

обух си старите папуци.

Потърсих да се изявя.

И мисля, че ми провървя.

 

 

73/ Бях сложен скоро на „Диана”,

да бдя в покрития басейн,

да бодърствам в  не една смяна,

та лошото да не посмей!

И там със много стари” кримки”,

за спомен си направих снимки.

И служих там една година...

О, бързо времето ми мина.

Но работата не обикнах!

Там влагата не бе за мен

и в кабинета отреден,

със тая работа не свикнах!

Понеже там се разболях

аз договорките си спрях!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...