28.01.2017 г., 16:43

Продължение на първата ми книга

1.1K 0 0

72/И тъй, живота продължава...

Заплувах в собствени води...

Но тука в нашата държава,

живота се за суети...

Доволен бях, че съм си в къщи.

Порядките пак бяха същи

и аз се радвах на това,

да чувам родните слова...

И  пак сред близки и сред внуци,

успях в света да продължа.

Напук  но всяка суета,

обух си старите папуци.

Потърсих да се изявя.

И мисля, че ми провървя.

 

 

73/ Бях сложен скоро на „Диана”,

да бдя в покрития басейн,

да бодърствам в  не една смяна,

та лошото да не посмей!

И там със много стари” кримки”,

за спомен си направих снимки.

И служих там една година...

О, бързо времето ми мина.

Но работата не обикнах!

Там влагата не бе за мен

и в кабинета отреден,

със тая работа не свикнах!

Понеже там се разболях

аз договорките си спрях!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...