10 may 2022, 9:01

Проекция

  Poesía
442 2 2

Тя се храни от хорското браво   
и на приказни сцени излиза.
Тя живее за почест и слава
              и е майка на рота капризи.             

Тя не пуши цигари. Не пие.
Не обича да пише романи.
Всяка своя сълзица я крие
и от болки душата си брани.

Тя не носи онези дантели,
на които жените се радват.
Изповядва морални предели.
Аз, когато съм нежен, я грабвам.

Страст е нейната водеща дума,
след която душата съблича.
Утре вечер, накрая на друма,
ще е мое любимо момиче.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....