May 10, 2022, 9:01 AM

Проекция

  Poetry
439 2 2

Тя се храни от хорското браво   
и на приказни сцени излиза.
Тя живее за почест и слава
              и е майка на рота капризи.             

Тя не пуши цигари. Не пие.
Не обича да пише романи.
Всяка своя сълзица я крие
и от болки душата си брани.

Тя не носи онези дантели,
на които жените се радват.
Изповядва морални предели.
Аз, когато съм нежен, я грабвам.

Страст е нейната водеща дума,
след която душата съблича.
Утре вечер, накрая на друма,
ще е мое любимо момиче.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...