Тя се храни от хорското браво
и на приказни сцени излиза.
Тя живее за почест и слава
и е майка на рота капризи.
Тя не пуши цигари. Не пие.
Не обича да пише романи.
Всяка своя сълзица я крие
и от болки душата си брани.
Тя не носи онези дантели,
на които жените се радват.
Изповядва морални предели.
Аз, когато съм нежен, я грабвам.
Страст е нейната водеща дума,
след която душата съблича.
Утре вечер, накрая на друма,
ще е мое любимо момиче.
© Димитър Драганов Все права защищены