3 dic 2011, 22:08

Проглеждане

  Poesía
568 0 1

ПРОГЛЕЖДАНЕ

 

Аз търсех справедливост и грешах,

приемах и излъчвах много мъка,

упреквах другите във смъртен грях

и страдах, предусещайки разлъка.

 

Залитайки надолу, в миг се спрях,

възвърнах си загубеното зрение -

законът не е всичко - аз разбрах,

над "справедливост" сложих "опрощение"

 

И някак си светът се усмири -

възправят се разклатени устои,

загубила съм нещо и боли,

но свойто "аз" не пазя ли - тежко ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...