3.12.2011 г., 22:08

Проглеждане

572 0 1

ПРОГЛЕЖДАНЕ

 

Аз търсех справедливост и грешах,

приемах и излъчвах много мъка,

упреквах другите във смъртен грях

и страдах, предусещайки разлъка.

 

Залитайки надолу, в миг се спрях,

възвърнах си загубеното зрение -

законът не е всичко - аз разбрах,

над "справедливост" сложих "опрощение"

 

И някак си светът се усмири -

възправят се разклатени устои,

загубила съм нещо и боли,

но свойто "аз" не пазя ли - тежко ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...