3.12.2011 г., 22:08

Проглеждане

570 0 1

ПРОГЛЕЖДАНЕ

 

Аз търсех справедливост и грешах,

приемах и излъчвах много мъка,

упреквах другите във смъртен грях

и страдах, предусещайки разлъка.

 

Залитайки надолу, в миг се спрях,

възвърнах си загубеното зрение -

законът не е всичко - аз разбрах,

над "справедливост" сложих "опрощение"

 

И някак си светът се усмири -

възправят се разклатени устои,

загубила съм нещо и боли,

но свойто "аз" не пазя ли - тежко ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....