20 may 2015, 8:48

Проглеждане 

  Poesía » Otra
593 0 5

Проглеждане

 

Не виня този свят, че е луд
и ламти по безумни химери,
и че тук всеки втори е Брут.
(За красивото още сме слепи.)


Зад натрупани сметки с вини
няма как светлина да огрее.
Всеки някога в нещо греши,
не простим ли, защо сме живели.

 

Но боли ме от толкова жлъч,
боледува самотна душата.
Суетата на зримата плът
разпилява се – пепел на вятър.

 

И когато светът ни красив,
никой вече не вижда, не чува,
знам, душите ни, Бог ще спаси.
Той обичал е даже и Юда.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че Ви открих! Финалът тук е прекрасен!
  • Прекрасно е! Толкова е актуално , абсолютно точно описание на нашето съвремие - суета, липса на всякаква духовност, излишна показност и т.н. Лошо е, че както казваш -''(За красивото още сме слепи.)'', защото наистина има толкова красота в този свят, просто човекът си затваря очите за нея и винаги набляга на негативното, на мрачното...
    Но аз съм оптимист, защото има много прогледнали хора, които не са загубили човешкото в себе си и остават над нещата, над еднаквостта и безличността,в която се губи тълпата от слепи души!
  • Талантливо сътворено стихотворение.
    Изпълнено с мъдрост и болка по страдащия ни народ!
    Чудесен финал, който демонстрира вярата в Спасителя:
    "Когато светът ни красив
    никой вече не вижда, не чува,
    знам душата ни Бог ще спаси.
    Той обичал е даже и Юда."

    Поздравление за творбата и от мен аплодисменти, Цвети!
  • Вечни истини, които забраняме в ежедневието, докато не попаднем на такива напомняния. Чудесно!
  • Макар и банални тези истини тук, са сръчно поднесени!

    Поздрав!
Propuestas
: ??:??