Проглеждане
Проглеждане
Не виня този свят, че е луд
и ламти по безумни химери,
и че тук всеки втори е Брут.
(За красивото още сме слепи.)
Зад натрупани сметки с вини
няма как светлина да огрее.
Всеки някога в нещо греши,
не простим ли, защо сме живели.
Но боли ме от толкова жлъч,
боледува самотна душата.
Суетата на зримата плът
разпилява се – пепел на вятър.
И когато светът ни красив,
никой вече не вижда, не чува,
знам, душите ни, Бог ще спаси.
Той обичал е даже и Юда.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
