18 ago 2019, 7:23

Проглеждане

1.3K 2 14

                 виждате ли инерцията колко е закръглена,
                     дайте път на клепачите

                                      svetlamila (Светла)

 

 

Сляпа съм,

но зная, че това ми отива.

Не преча на никого.

Но понякога се страхувам,

когато бързам,

че не мога да премина на светофар.

Както вчера...

когато закъснях.

Затова  си поръчах очила.

С малък диоптър.

И без това отдавна искам да видя

как изглежда жълтата преса,

зеленото листо, синьото небе,

червеният мак, усмивката на дете,

слънчевият лъч, потекъл по прозореца,

кашона, на който

в безлунната нощ сяда клошарят

и вероятно плаче...

и един невъзможен мъж.

Само, че на следващия ден

се събудих с по-висок диоптър.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва!
  • Цветове, цветове...Обичам.
  • Е, не се очаква от мен, както и от Светла, да използваме инерцията като физична величина, пишейки стихове, нали?. Естествено, че е използвано
    преносното и значение, което е - бездействие, неподвижност.
    А що се отнася до това, откога е измислено това преносно значение, мога само да гадая. Поне аз го знам, откакто се помня.
    И съм напълно съгласна с Мая, че перманентната инерция влошава качеството на живот.
  • Безжичен, вероятно говориш за естествената нужда на всеки да изключи двигателя от време на време, за да се съхрани, да отпусне каиша...- със защитна функция. Перманентната инерция, обаче, логично влошава качеството на живот. Макар че някои може да се чувстват пълноценни и полезни в "незрящата" си инерция, дори и "прогледнали" веднъж. Въпрос на избор, на манталитет, на стандарт...
  • Тук за инерцията като физическо понятие не мога да се съглася (първият закон на механиката, и в класически, и в релативистки смисъл е неумолим и безкрайно важен в нашия живот). Но в негативния литературен смисъл (по скоро негативна метафора) бих могъл да се съглася, макар че е много странно точно откъде и кога се е появило това странно литературно негативно третиране на безспорно физикалното понятие "инерция". Явно не през 18 (когато е ясно формулирано), нито през 19 век, нито дори в началото на 20 век, а по-късно през 20.век с неговите тотални изкривявания на много ясни преди това понятия.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...