Anita765 (Ани Монева)
296 11762
18 авг. 2019 г., 07:23

Проглеждане 

  Поэзия » Свободный стих
949 2 14

                 виждате ли инерцията колко е закръглена,
                     дайте път на клепачите

                                      svetlamila (Светла)

 

 

Сляпа съм,

но зная, че това ми отива.

Не преча на никого.

Но понякога се страхувам,

когато бързам,

че не мога да премина на светофар.

Както вчера...

когато закъснях.

Затова  си поръчах очила.

С малък диоптър.

И без това отдавна искам да видя

как изглежда жълтата преса,

зеленото листо, синьото небе,

червеният мак, усмивката на дете,

слънчевият лъч, потекъл по прозореца,

кашона, на който

в безлунната нощ сяда клошарят

и вероятно плаче...

и един невъзможен мъж.

Само, че на следващия ден

се събудих с по-висок диоптър.

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми харесва!
  • Цветове, цветове...Обичам.
  • Е, не се очаква от мен, както и от Светла, да използваме инерцията като физична величина, пишейки стихове, нали?. Естествено, че е използвано
    преносното и значение, което е - бездействие, неподвижност.
    А що се отнася до това, откога е измислено това преносно значение, мога само да гадая. Поне аз го знам, откакто се помня.
    И съм напълно съгласна с Мая, че перманентната инерция влошава качеството на живот.
  • Безжичен, вероятно говориш за естествената нужда на всеки да изключи двигателя от време на време, за да се съхрани, да отпусне каиша...- със защитна функция. Перманентната инерция, обаче, логично влошава качеството на живот. Макар че някои може да се чувстват пълноценни и полезни в "незрящата" си инерция, дори и "прогледнали" веднъж. Въпрос на избор, на манталитет, на стандарт...
  • Тук за инерцията като физическо понятие не мога да се съглася (първият закон на механиката, и в класически, и в релативистки смисъл е неумолим и безкрайно важен в нашия живот). Но в негативния литературен смисъл (по скоро негативна метафора) бих могъл да се съглася, макар че е много странно точно откъде и кога се е появило това странно литературно негативно третиране на безспорно физикалното понятие "инерция". Явно не през 18 (когато е ясно формулирано), нито през 19 век, нито дори в началото на 20 век, а по-късно през 20.век с неговите тотални изкривявания на много ясни преди това понятия.
  • е... така се случва
  • Аз съм си " къртичка", но виждам...Дори и това, което не искам, душата ми е оката... Като вашите, момичета...
  • Особено с инерцията, от която нищо не се ражда.

    Благодаря на всички, спрели се тук и прочели!
  • "Само, че на следващия ден
    се събудих с по-висок диоптър."

    Никога не се задоволяваме с малко, нали?
  • "Първо виждаш, после чувстваш, Мая. Ако не видиш пошлост, няма да почувстваш разочарование. Ако интерпретираш пошлост, ще почувстваш разочарование, но напразно, ще бъдеш с нарушен вътрешен мир." Тук аз и ти казваме едно и също, Ани.
    Разбрах те отлично още в първия коментар, само дето май аз говоря за слепците, а ти за "слепците".
  • Първо виждаш, после чувстваш, Мая. Ако не видиш пошлост, няма да почувстваш разочарование. Ако интерпретираш пошлост, ще почувстваш разочарование, но напразно, ще бъдеш с нарушен вътрешен мир.
    Ще ти дам пак пример. Някой те поглежда накриво и на теб ти става чоглаво, защото си решила, че този човек те гледа защото е крив, а той просто може да е уморен и дори да е гледал през теб, но ти не си видяла, че всъщност има мазоли по ръцете си. Ако погледът е крив, но има детайли по лицето, които показват, че причината за погледа наистина е кривотия, тогава вече може да се разочароваш истински, но трябва да познаваш детайлите, които са повод за такъв поглед. Ще се разбунтуваш, разочароваш, че има такива хора, но няма да им се самонавиваш. Той просто е такъв. Зрящият знае с какви очи да гледа на света, така, че да продължи напред, въпреки... (каквото си помислиш), защото има непроменими неща.
  • Не знам, Ани. Макар че "сърдечните" рецептори са основни за възприятието на болката или разочарованието, зрението среща неправди, пошлост, глупост... които поставят граници и частично и регулярно "затъмняват" красотата и чистотата на човешкото въображение. Възможно е да съм уловила посланието ти погрешно.
  • Напротив, Мая, селепецът има ограничено въображение, което обикновено се свежда до искането на нещо си защото няма смелост и познания за повече. Зрящият, опознал първопричината, също иска, но знае какво иска, защото е сигурен, че ако не му харесва може да го промени, ако и това да значи да затвори очите си. Точно неговото въображение е бяло и безпределно, но той знае и може, да отсее и посее още в него, така, че да не се превърне само в мираж, а да извлече максималното от него.
    Ще ти дам един метафоричен пример. Слепецът иска да е птица и си строи небостъргач, зрящият също иска да е птица, но си строи самолет, защото знае, че се лети с криле.
  • Май по-блажени са незрящите в порочния ни свят. Зрящият е лишен от привилегията на бялото безпределно въображение.
Предложения
: ??:??