12 feb 2013, 7:54

Прогрес

  Poesía
944 1 1

Изминаха се повече от 5 години,

години, в които аз мълчах,

в които гледах тъжните витрини

и погледи, изпълнени със страх.

Години, през които се надявах,

че идват по-щастливи дни.

Уви, въпреки това дойдоха

все по-безмилостни злини.

Години, в които се нагледах

на изроди, закотвени на власт.

Способни да стъпчат дори и своите роднини,

за да отворят и напълнят жадната си и воняща паст.

Като едно злокобно племе,

закусващо с дишащ труп.

Като студено, подло време,

убиващо положения труд.

Като една едничка дума,

изречена в точния момент,

способна да надвие силата на всеки,

дори на най-силния левент.

Животните, които ни командват,

не ще ни позволят живота си да продължим,

затова готови ли сте, братя,

                                               заедно да победим....

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...