12.02.2013 г., 7:54

Прогрес

940 1 1

Изминаха се повече от 5 години,

години, в които аз мълчах,

в които гледах тъжните витрини

и погледи, изпълнени със страх.

Години, през които се надявах,

че идват по-щастливи дни.

Уви, въпреки това дойдоха

все по-безмилостни злини.

Години, в които се нагледах

на изроди, закотвени на власт.

Способни да стъпчат дори и своите роднини,

за да отворят и напълнят жадната си и воняща паст.

Като едно злокобно племе,

закусващо с дишащ труп.

Като студено, подло време,

убиващо положения труд.

Като една едничка дума,

изречена в точния момент,

способна да надвие силата на всеки,

дори на най-силния левент.

Животните, които ни командват,

не ще ни позволят живота си да продължим,

затова готови ли сте, братя,

                                               заедно да победим....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...