12 февр. 2013 г., 07:54

Прогрес

942 1 1

Изминаха се повече от 5 години,

години, в които аз мълчах,

в които гледах тъжните витрини

и погледи, изпълнени със страх.

Години, през които се надявах,

че идват по-щастливи дни.

Уви, въпреки това дойдоха

все по-безмилостни злини.

Години, в които се нагледах

на изроди, закотвени на власт.

Способни да стъпчат дори и своите роднини,

за да отворят и напълнят жадната си и воняща паст.

Като едно злокобно племе,

закусващо с дишащ труп.

Като студено, подло време,

убиващо положения труд.

Като една едничка дума,

изречена в точния момент,

способна да надвие силата на всеки,

дори на най-силния левент.

Животните, които ни командват,

не ще ни позволят живота си да продължим,

затова готови ли сте, братя,

                                               заедно да победим....

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...