12 февр. 2013 г., 07:54

Прогрес

945 1 1

Изминаха се повече от 5 години,

години, в които аз мълчах,

в които гледах тъжните витрини

и погледи, изпълнени със страх.

Години, през които се надявах,

че идват по-щастливи дни.

Уви, въпреки това дойдоха

все по-безмилостни злини.

Години, в които се нагледах

на изроди, закотвени на власт.

Способни да стъпчат дори и своите роднини,

за да отворят и напълнят жадната си и воняща паст.

Като едно злокобно племе,

закусващо с дишащ труп.

Като студено, подло време,

убиващо положения труд.

Като една едничка дума,

изречена в точния момент,

способна да надвие силата на всеки,

дори на най-силния левент.

Животните, които ни командват,

не ще ни позволят живота си да продължим,

затова готови ли сте, братя,

                                               заедно да победим....

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...