Feb 12, 2013, 7:54 AM

Прогрес

  Poetry
939 1 1

Изминаха се повече от 5 години,

години, в които аз мълчах,

в които гледах тъжните витрини

и погледи, изпълнени със страх.

Години, през които се надявах,

че идват по-щастливи дни.

Уви, въпреки това дойдоха

все по-безмилостни злини.

Години, в които се нагледах

на изроди, закотвени на власт.

Способни да стъпчат дори и своите роднини,

за да отворят и напълнят жадната си и воняща паст.

Като едно злокобно племе,

закусващо с дишащ труп.

Като студено, подло време,

убиващо положения труд.

Като една едничка дума,

изречена в точния момент,

способна да надвие силата на всеки,

дори на най-силния левент.

Животните, които ни командват,

не ще ни позволят живота си да продължим,

затова готови ли сте, братя,

                                               заедно да победим....

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...