Прохождане
Прохождане
Препъвах се в душата си саката,
спъвах се във собствените стъпки...
А ти облече ми с криле мечтата
от ходенето да усетя тръпки!...
Оказа се, че всъщност няма тайна
във скритото желание да ходиш!
Крачката е падане безкрайно,
ако крака пред другия не сложиш...
Пристъпвах плахо... В тихите ти стъпки...
Оставени на гарата във мрака...
Когато Самотата с груби кръпки
след тебе позапълни празнотата...
Проходих вече... Както ме научи...
На Любов следите ти ухаят...
Дали след време пак ще ни се случи
стъпките ни да се припознаят?...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados
