17 ago 2008, 7:53

Прохождане 

  Poesía » De amor
1627 0 31

 

 

 

              Прохождане 

      

                     

 

Препъвах се в душата си саката,

спъвах се във собствените стъпки...

А ти облече ми с криле мечтата

от ходенето да усетя тръпки!...  

 

Оказа се, че всъщност няма тайна

във скритото желание да ходиш!

Крачката е падане безкрайно,

ако крака пред другия не сложиш...

 

Пристъпвах плахо... В тихите ти стъпки...       

Оставени на гарата във мрака...

Когато Самотата с груби кръпки

след тебе позапълни празнотата...

 

Проходих вече... Както ме научи...

На Любов следите ти ухаят...

Дали след време пак ще ни се случи

стъпките ни да се припознаят?...

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Когато Самотата с груби кръпки
    след тебе позапълни празнотата...

    И целия стих!...Поздравления, Аги!!!!!
  • За мен е трудно да коментирам това. Опитвам се да крача явно, но падам тайно
    Докосващ стих,Вълчо! Поздрав с усмивка!
  • Това прохождане винаги се случва и всеки път изглежда различно, но да го повториш...няма да е същото.
  • прекрасна мъжка лирика...
    нежна и красива...
    с обич.
  • Това е поезията , която ми допада ,която разбирам и обичам ! Благодаря!
  • Без коментар, с безкрайно удивителни !!!!!!!!!!!!!!!!!!.....
  • !!!
    Потръпнах - удоволствието от стиховете ти е несравнимо!!!
  • Валентино...този стих го знам,чел съм го.
    провери...ти си знаеш...
    както винаги си чудесен!!!
  • Надеждата приятелю е онази сила която ни кара да търсим изгубеното да мислим за него и да държим отворени сетивата си за да не пропуснем мига. Както винаги вълните на които мислим стеб се пресичат за кой ли път: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=95800

    Бъди винаги мъдър и силен Приятелю, а онова което има да става то ще стане!
    Поздрав: Наполи.
  • "Дали след време пак ще ни се случи
    стъпките ни да се припознаят?..."

    Без думи!!!

  • Много хубав стих, ухае на любов!
  • Браво, Вълчо!
    Пак си сътворил чудесия!
  • Браво!
  • Вълчо-о-о!!!Страхотно!Кой забравя следи от ЛЮБОВ...!Ще ги помните вечно!
    С пожелание за щастие!!!
    От Враната!
  • Велик си!!!Силни аплодисменти!!!
  • Идейно и чудесно изпълнено!
  • Важно е ходенето,Вълчо, не отделните стъпки..ходи...
    Поздравления за стиха!!
  • ....Аги....
    вълнуващо сбъдване...
    ...е всяка думичка...
  • Страхотно е!!!
  • Проходил веч' си
    и лети, летиии...

    Вълчо*
  • "Пристъпвах плахо... В тихите ти стъпки...

    Оставени на гарата във мрака...

    Когато Самотата с груби кръпки

    след тебе позапълни празнотата..."

    Надеждата ще гледа на ръка...
    И в някой ден ще се усмихне закачливо.
    Ще вдигне шум и ще прогони самотата
    и срещу теб очи ще се усмихнат...




  • ,,Дали след време пак ще ни се случи
    стъпките ни да се припознаят?...''

    О, да!
    Поздрави за хубавия стих, Вълчо!

  • Да бъде! Поздрави!
  • Дали след време пак ще ни се случи

    стъпките ни да се припознаят?...


    Навярно и... дай Боже!
    Вълчо*
  • "На любов следите ти ухаят...

    Дали след време пак ще ни се случи

    стъпките ни да се припознаят?..."

    След такова ухаене на любов,няма начин да не се случи.
    Поздравления!

  • Ех, Вълчане, Вълчане, луницата ти ли се скри,брат?! Харесах-много!!!Зем.
  • Великолепно!!!Адски ми хареса!!!!Бравоооо!!!!
  • "Дали след време пак ще ни се случи

    стъпките ни да се припознаят?..."
    Да ти се случва Вълчо!
    Поздравления!
  • А ти облече ми с криле мечтата
    от ходенето да усетя тръпки!...
    Прекрасно е да усещщаш ,че ходиш...с любов!
  • Чудесно,чудесно,чудесно.......хиляди пъти да го напиша,не стrгат
    Хубаво е,наистина!!!
    Приятелска прегръдка!
  • Оле... Замая ме.
    Нежно и ефирно докосване на сетивата.
    Прекрасно случване видях.

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??