Прохождане
Препъвах се в душата си саката,
спъвах се във собствените стъпки...
А ти облече ми с криле мечтата
от ходенето да усетя тръпки!...
Оказа се, че всъщност няма тайна
във скритото желание да ходиш!
Крачката е падане безкрайно,
ако крака пред другия не сложиш...
Пристъпвах плахо... В тихите ти стъпки...
Оставени на гарата във мрака...
Когато Самотата с груби кръпки
след тебе позапълни празнотата...
Проходих вече... Както ме научи...
На Любов следите ти ухаят...
Дали след време пак ще ни се случи
стъпките ни да се припознаят?...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados
след тебе позапълни празнотата...
И целия стих!...Поздравления, Аги!!!!!