17 авг. 2008 г., 07:53

Прохождане

1.8K 0 31

 

 

 

              Прохождане 

      

                     

 

Препъвах се в душата си саката,

спъвах се във собствените стъпки...

А ти облече ми с криле мечтата

от ходенето да усетя тръпки!...  

 

Оказа се, че всъщност няма тайна

във скритото желание да ходиш!

Крачката е падане безкрайно,

ако крака пред другия не сложиш...

 

Пристъпвах плахо... В тихите ти стъпки...       

Оставени на гарата във мрака...

Когато Самотата с груби кръпки

след тебе позапълни празнотата...

 

Проходих вече... Както ме научи...

На Любов следите ти ухаят...

Дали след време пак ще ни се случи

стъпките ни да се припознаят?...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато Самотата с груби кръпки
    след тебе позапълни празнотата...

    И целия стих!...Поздравления, Аги!!!!!
  • За мен е трудно да коментирам това. Опитвам се да крача явно, но падам тайно
    Докосващ стих,Вълчо! Поздрав с усмивка!
  • Това прохождане винаги се случва и всеки път изглежда различно, но да го повториш...няма да е същото.
  • прекрасна мъжка лирика...
    нежна и красива...
    с обич.
  • Това е поезията , която ми допада ,която разбирам и обичам ! Благодаря!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...